25.06.2024 г., 10:27

Романтехника

443 0 0

Престоя ерген

неусамотен,

но без жена

като една

с име Мечта.

Спряно мислене - 

бъдно киснене.

Прибави се моме,

доведе си дете

и стана: няма не.

Те са нищо,

то е висшо.

Погълнало либидото повече е жертви,

отколкото всичките войни през вековете.

Любов е обич умъртвена,

ревност омраза е родена.

От кокиче 

Беатриче

се нуждае всеки Данте,

за да е с морални панти,

поведенчески тиранти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Василкин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...