25.06.2024 г., 10:27

Романтехника

447 0 0

Престоя ерген

неусамотен,

но без жена

като една

с име Мечта.

Спряно мислене - 

бъдно киснене.

Прибави се моме,

доведе си дете

и стана: няма не.

Те са нищо,

то е висшо.

Погълнало либидото повече е жертви,

отколкото всичките войни през вековете.

Любов е обич умъртвена,

ревност омраза е родена.

От кокиче 

Беатриче

се нуждае всеки Данте,

за да е с морални панти,

поведенчески тиранти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Василкин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...