Стоп! И лентата филмова послушно се спира.
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток!
Бяха двама и толкова се обичаха!
Много скъп… и скапан рекламен блок!
На два гълъба, застреляни в полет, ми заприличаха…
И не ми обяснявайте да не се вживявам дотам!
Филм било, а рекламата - истина!
Таз философия мъдра отдавна я знам,
ще си избера Wash&Go и си заминавам пречистена!
Точно тъй и нашият филм с романтичен сюжет
се накъсва от някакви смислени делници.
Неописуема беше нощта ми със теб…
после - Стоп! И тичай да гониш пак вятърни мелници!
А той, вятърът, ни най-малко не се и вълнува
от брашно, от тесто и от хляб.
Дай му само простор - да лудува
и ще обърне наопаки целия сбъркан от мислене свят!
Та – за филми говорех (по принуда - и за рекламата)
и за безумната, романтичната кауза...
След протест на света срещу нас двамата,
нов клавиш за спиране си измислихме. Нарича се Пауза.
© Люсил Всички права запазени