26.06.2007 г., 10:11

Романтика

1.3K 0 12

Романтика

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

На притъмнена светлина аз виждам те по-ясна,

защото чак тогава нещо в тебе почва да гори.

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

Сега си нежна и прекрасна,

сега си пълна с влюбени лъчи.

 

Във свещите романтиката бавно угасва

и ражда се във нашите души.

Сега си влюбена и страстна,

сега за мене светиш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за хубавия стих
  • Съжалявам...
    ...затова прости

  • По принцип се старая да си направя нещо като стил, ама съм свободен електрон все още... ма тебе те няма да помагаш както преди
  • Твърде много повторение...
    къде изгуби свойто вдъхновение...
    кратко...мигновенно като буря...
    къде остана поетесата се чудя...
  • Вальо, навсякъде се ражда, а ние само понякога я откриваме Хубав ден ти желая.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...