26 июн. 2007 г., 10:11

Романтика

1.3K 0 12

Романтика

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

На притъмнена светлина аз виждам те по-ясна,

защото чак тогава нещо в тебе почва да гори.

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

Сега си нежна и прекрасна,

сега си пълна с влюбени лъчи.

 

Във свещите романтиката бавно угасва

и ражда се във нашите души.

Сега си влюбена и страстна,

сега за мене светиш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав за хубавия стих
  • Съжалявам...
    ...затова прости

  • По принцип се старая да си направя нещо като стил, ама съм свободен електрон все още... ма тебе те няма да помагаш както преди
  • Твърде много повторение...
    къде изгуби свойто вдъхновение...
    кратко...мигновенно като буря...
    къде остана поетесата се чудя...
  • Вальо, навсякъде се ражда, а ние само понякога я откриваме Хубав ден ти желая.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...