Jun 26, 2007, 10:11 AM

Романтика

  Poetry
1.3K 0 12

Романтика

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

На притъмнена светлина аз виждам те по-ясна,

защото чак тогава нещо в тебе почва да гори.

 

Във свещите романтиката бавно угасва,

за да се ражда скоро в нашите души.

Сега си нежна и прекрасна,

сега си пълна с влюбени лъчи.

 

Във свещите романтиката бавно угасва

и ражда се във нашите души.

Сега си влюбена и страстна,

сега за мене светиш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав за хубавия стих
  • Съжалявам...
    ...затова прости

  • По принцип се старая да си направя нещо като стил, ама съм свободен електрон все още... ма тебе те няма да помагаш както преди
  • Твърде много повторение...
    къде изгуби свойто вдъхновение...
    кратко...мигновенно като буря...
    къде остана поетесата се чудя...
  • Вальо, навсякъде се ражда, а ние само понякога я откриваме Хубав ден ти желая.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...