Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук!
Албено!.." - и гласът му прималява.
На погледите сбръчени, напук,
отпред стои, измъчен и забравен.
Албена е дете, напъпил мак.
И бебе още по-невръстно милва.
Мълчи, Ромео, ще събудиш пак
сина си, недохранен и безсилен. ...