Залезът вплита в косите ми...
... нежен спомен
от слънчеви дни
и прелива
в очите ми
блясъкът…
на далечни
безбрежни
вълни…
...
и закърпва по мен
всички болки
и рисува
в косите
цветя –
да потегля
преляла
към утрото
и с усмивка
да будя
деня...
...
после стихва
в бездушния вопъл
на откраднали
времето
думи
и постлал
по ръцете ми обич
се завръща
по празните
струни…
...
и невярващ
обгръща
съня ми...
и рисува
беззвучни
звезди...
в полепнали
устни – от нямане
по които дъхът ти боли...
...
и нищо че есен наднича
през прага
подала
ръка
нищо че още те търся
и пазя в ръцете смеха...
...
залезът вплита в косите ми...
... нежен спомен
от слънчеви дни...
и прелива
в очите ми
блясъкът…
на далечни
безбрежни
вълни…
© Бехрин Всички права запазени