Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб.

И когато брезите сипват аромата си
във чаша вино,
ти ще намериш разочарование
в сенките,
които завират в светлината
и силно те желаят -
пътникът на настоящето
те целуна като мухъл...

Когато кринът изсъхне
и ти все още не си стигнала до него,
знай, че пътникът възкръсва,
а пейзажите удрят
по камбаната свободата -
най-накрая свобода.

Гротеските на бъдещето
и гротеските на дупките...