FFortuna (Петя Павлова)
67 114
23.09.2019 г., 11:35 ч.  

Рошльо 

  Поезия » Строги форми
1120 9 10

Живееше на улицата сам

квартален пес. Наричаха го Рошльо.

По светло бродеше насам-натам,

без покрив спеше в ледените нощи.

Случайни хора, с помисли най-лоши,

подхвърляха му камък вместо хляб,

а той, добрякът, чакаше за още.

И пак така, запазил нрава благ,

подскачаше след всяка пълна длан,

но често си заплащаше с ритници.

Обречен бе сред ситите на глад,

сред имащите – все да бъде ничий.

 

И питам се сега кой звярът тук е –

в история без полза и поука.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълни ми душата! Поздравявам те!
  • "Аз дадох глас за Рошльо, защото имаме един такъв в махалата и дори така са го кръстили хората, всички го гледат, лежи в градинката с катерушките при децата или си играе с тях, а в тъмното, ако минеш между блоковете, кротко и безмълвно ще върви с теб докато излезеш на светло. Всички обичат нашия Рошльо и той не е безучастен!
    Видях го тука!" - Нашият Рошльо го видях и при теб, и при мислителя, за това си "копвам" коментара от неговата страница, сега остана само неговият...
    Нормален човек си, нормално е и да се ядосаш, и решението да го извадиш от конкурса също е нормално, постъпила си както си сметнала за правилно.

    Поздравления още веднъж за толкова хубавия и приятен стих!
  • Не очаквах темата на "Рошльо" да има такъв ефект. Знаете ли какво си представях... И да, знам колко е наивно. Представях си как участваме в предизвикателството, което ще бъде по-скоро час по писане на сонети, отколкото конкурс. Можехме много умно да се възползваме от уроците на човека, който е сред най-вещите по темата. Сонети се пишат трудно. Но по-трудно се преглъща его. Вярно е, че се обидих от негативния коментар, когато "Рошльо" все още участваше. Но има друго. Първият ми импулс беше да отвърна по същия начин. Все пак имам познания за строгите форми, и коментарите ми биха били подплатени. За моя радост се въздържах, и не се заядох с никого. Но това, че бях поискала да го направя, дори за секунди, ме накара да се почувствам .... на тъмно. Нали все се бием в гърдите как пишем от душа??? И в конкурс за светлина, колко светли са душите ни, се питам.... А аз, аз просто мога да пиша сонети. Виж, по драмите в коментарните полета не ме бива особено. Пожелавам ви светлина!
  • Сега разбирам, че си оттеглила този сонет от предизвикателството. Първо ти се ядосах малко, Слънчо, но всъщност Мастера е прав: в или извън конкурс, сонетът ти си остава еднакво добър.
  • Най-добрите постижения понякога не печелят, остават извън състезанието. Чувал съм за рекорди на Янко Русев в тренировачната зала, за 68-ия (нерегистриран) рекорд по плуване на Джони Вайсмюлер, когато надплувал в реката крокодил със скъсан намордник.
    ,, Рошльо,, ще си остане един прекрасен образец за Спенсъров сонет. Независмо къде е публикуван.
  • Защо...
    А толкова ми харесва!
  • Много стегнато и премерено....но дълбоко и запомнящо се !
  • Човек в своето развитие се е досетил пръв да хвърля камък...по ближния.
    Оттогава при навеждането му към земята, кучето изпитва страх!
  • безсловесните са способни на толкова много обич и вярност...
  • Понякога животните ни преподават уроци... по човечност...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??