Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши,
подхвърляха му камък вместо хляб,
а той, добрякът, чакаше за още.
И пак така, запазил нрава благ,
подскачаше след всяка пълна длан,
но често си заплащаше с ритници.
Обречен бе сред ситите на глад,
сред имащите – все да бъде ничий. ...