Роза
Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!
И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в мокрите цветове и вдишвах ли, вдишвах... Лицето ми се намокри цялото! Разбрах, че не бе само от водата, събрана в цветовете. Плачех!
... и вдишвам те с пълни гърди,
забравила всякаква поза –
ухаеш прекрасно! Почти
като нашата българска роза.
Моят розов храст. Там...
Дъх на у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
