Sep 6, 2011, 9:51 PM

Роза

  Poetry » Other
903 0 3

Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!

 И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в мокрите цветове и вдишвах ли, вдишвах... Лицето ми се намокри цялото! Разбрах, че не бе само от водата, събрана в цветовете. Плачех!

 

 

 

... и вдишвам те с пълни гърди,

забравила всякаква поза –

ухаеш прекрасно! Почти

като нашата българска роза.

 

Моят розов храст. Там...



Дъх на у дома.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...