29.11.2023 г., 0:25

Розата, която ме омайва…

932 1 0

Любовта не може да се скрие,

не може и да се отрече.

Но тихо, много тихо нашепва тя,

и може да бъде толкова тиха.

 

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

вече не познава ум и разум,

не познава и причини да не бъде…

 

Не преставай да живееш, либе

че за теб аз живея.

Не преставай да чувстваш,

че в теб аз чувствам.

 

Любов моя, теб аз обичам,

и само теб аз ще обичам.

Ще те обичам както вятърът

обича морето, и слънцето.

 

Ще те обичам както залеза

обича пъстроцветния изгрев.

И ще те обгърна с любовта,

с розата която ме омайва.

 

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

не познава мъка или поражение

запазена е в устните ми…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...