29.11.2023 г., 0:25

Розата, която ме омайва…

917 1 0

Любовта не може да се скрие,

не може и да се отрече.

Но тихо, много тихо нашепва тя,

и може да бъде толкова тиха.

 

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

вече не познава ум и разум,

не познава и причини да не бъде…

 

Не преставай да живееш, либе

че за теб аз живея.

Не преставай да чувстваш,

че в теб аз чувствам.

 

Любов моя, теб аз обичам,

и само теб аз ще обичам.

Ще те обичам както вятърът

обича морето, и слънцето.

 

Ще те обичам както залеза

обича пъстроцветния изгрев.

И ще те обгърна с любовта,

с розата която ме омайва.

 

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

не познава мъка или поражение

запазена е в устните ми…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...