Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката
се освободи и разбунтува,
вече не познава ум и разум,
не познава и причини да не бъде…
Не преставай да живееш, либе
че за теб аз живея.
Не преставай да чувстваш,
че в теб аз чувствам.
Любов моя, теб аз обичам,
и само теб аз ще обичам.
Ще те обичам както вятърът
обича морето, и слънцето.
Ще те обичам както залеза
обича пъстроцветния изгрев.
И ще те обгърна с любовта,
с розата която ме омайва.
Тази любов, която от клетката
се освободи и разбунтува,
не познава мъка или поражение
запазена е в устните ми…
© Лили Вълчева Всички права запазени