Розата, която ме омайва…

Любовта не може да се скрие,

не може и да се отрече.

Но тихо, много тихо нашепва тя,

и може да бъде толкова тиха.

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

вече не познава ум и разум,

не познава и причини да не бъде…

Не преставай да живееш, либе

че за теб аз живея.

Не преставай да чувстваш,

че в теб аз чувствам.

Любов моя, теб аз обичам,

и само теб аз ще обичам.

Ще те обичам както вятърът

обича морето, и слънцето.

Ще те обичам както залеза

обича пъстроцветния изгрев.

И ще те обгърна с любовта,

с розата която ме омайва.

Тази любов, която от клетката

се освободи и разбунтува,

не познава мъка или поражение

запазена е в устните ми…