Розата с бодли
Розата с бодли
По "Малкия Принц на Екзюпери"
Елеонора Крушева
Изпрати залезите толкова сама,
изгревите носеха надежда,
планетата проплака от тъга...
пролет в утрото - розата усеща.
Сама постави стъклен похлупак,
уплашена от бурите - човешки
и дълго постоя... сама...
подаде длани към дланите насреща.
Като лисицата бе готова
за своя принц - да я опитоми,
във своята Вселена да я вземе,
похлупака стъклен да свали.
Паднаха бодлите поникнали от страх,
не беше нужно от принца да се пази,
той пристъпи бавно - поля я със вода...
Единствената роза - с любов да я опази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
