22 февр. 2018 г., 14:46

Розата с бодли

1.5K 1 2

Розата с бодли
По "Малкия Принц на Екзюпери"
Елеонора Крушева

 

Изпрати залезите толкова сама,
изгревите носеха надежда,
планетата проплака от тъга...
пролет в утрото - розата усеща.
Сама постави стъклен похлупак,
уплашена от бурите - човешки
и дълго постоя... сама...
подаде длани към дланите насреща.
Като лисицата бе готова
за своя принц - да я опитоми,
във своята Вселена да я вземе,
похлупака стъклен да свали.
Паднаха бодлите поникнали от страх,
не беше нужно от принца да се пази,
той пристъпи бавно - поля я със вода...
Единствената роза - с любов да я опази!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

27 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...