Розобер...
Розобер...
Капят пепелно розови листата...
от вихъра любовен отнесени...
ронейки се със сълзите на жената,
по-тъжни от късни есени...
Жената, чието сърце влюбено ограби...
сега то вехне бавно... с капки
плач болезнената нежност сподави.
И стича се по устните необич...
убийствено плавно...
За розобер ли е време?! Че
късаш и като цвете сърцето...
... болката от тебе тръните дали
ще отнеме?! Или ще добави още
от това, което е отнето...
Не кради сърцето ми за тебе...
... аз съм тази жена...
не откъсвай нищо от мене...
розата има дръжка само една!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
