Розобер...
Розобер...
Капят пепелно розови листата...
от вихъра любовен отнесени...
ронейки се със сълзите на жената,
по-тъжни от късни есени...
Жената, чието сърце влюбено ограби...
сега то вехне бавно... с капки
плач болезнената нежност сподави.
И стича се по устните необич...
убийствено плавно...
За розобер ли е време?! Че
късаш и като цвете сърцето...
... болката от тебе тръните дали
ще отнеме?! Или ще добави още
от това, което е отнето...
Не кради сърцето ми за тебе...
... аз съм тази жена...
не откъсвай нищо от мене...
розата има дръжка само една!
© Андреа Емилова All rights reserved.
