10.09.2014 г., 15:10

Розов цвят

673 0 4

Сърцето ми е като тъпан

и бие с ритъма на този свят.

Не спя обаче като къпан,

защото липсва в мен конкретен цвят.

 

А липсващият цвят е розов

и няма го във моя каталог.

И страшното ми е известно:

не се намира негов аналог.

 

Че този свят е на живота -

на сладката и хубава страна.

Това е сякаш равносилно

да имаш - мисля - хубава жена.

 

Ах, този розов цвят в живота!

Ах, този търсен цвят желан!

Със таз магия да живееш

живота сякаш е събран на длан.

 

Животът - всъщност - розовее...

Не съм все още тъжен песимист,

но следвайки живота цветен,

дано не се окажа далтонист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за коменнариите и дадените оценки!
    Поздрави от мен и спорен ден!
  • Поздрав, Никола!

    Ах,този розов цвят в живота!
    Ах, този търсен цвят желан!
    Със таз магия да живееш
    живота сякаш е събран на длан.

    Да се стремиш към красивото и желаното не е ли най-върховното човешко чувство?Постига го този, който не се отказва от избраната цел.
    Поздравявам те за хубавия стих и постигнатата творба! Успех!
  • Розовият цвят е цветът свързан със сърдечната чакра - "анахата".
    Когато достигне съответната степен на владеене на тази чакра, човек започва да лети в розова мъгла. Затова много точно, Никола, визираш този цвят настойчиво в стиха си. А финалът ти е много неочакван /до парадоксалност/, но и много житейски правдив:

    "Живота- всъщност- розовее...
    Не съм все още тъжен песимист,
    но следвайки живота цветен,
    дано не се окажа далтонист."

    Поздравление за хубавия стих!
  • По-добре далтонист, отколкото черноглед...
    Винаги замисляш, Ники!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...