Sep 10, 2014, 3:10 PM

Розов цвят

672 0 4

Сърцето ми е като тъпан

и бие с ритъма на този свят.

Не спя обаче като къпан,

защото липсва в мен конкретен цвят.

 

А липсващият цвят е розов

и няма го във моя каталог.

И страшното ми е известно:

не се намира негов аналог.

 

Че този свят е на живота -

на сладката и хубава страна.

Това е сякаш равносилно

да имаш - мисля - хубава жена.

 

Ах, този розов цвят в живота!

Ах, този търсен цвят желан!

Със таз магия да живееш

живота сякаш е събран на длан.

 

Животът - всъщност - розовее...

Не съм все още тъжен песимист,

но следвайки живота цветен,

дано не се окажа далтонист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за коменнариите и дадените оценки!
    Поздрави от мен и спорен ден!
  • Поздрав, Никола!

    Ах,този розов цвят в живота!
    Ах, този търсен цвят желан!
    Със таз магия да живееш
    живота сякаш е събран на длан.

    Да се стремиш към красивото и желаното не е ли най-върховното човешко чувство?Постига го този, който не се отказва от избраната цел.
    Поздравявам те за хубавия стих и постигнатата творба! Успех!
  • Розовият цвят е цветът свързан със сърдечната чакра - "анахата".
    Когато достигне съответната степен на владеене на тази чакра, човек започва да лети в розова мъгла. Затова много точно, Никола, визираш този цвят настойчиво в стиха си. А финалът ти е много неочакван /до парадоксалност/, но и много житейски правдив:

    "Живота- всъщност- розовее...
    Не съм все още тъжен песимист,
    но следвайки живота цветен,
    дано не се окажа далтонист."

    Поздравление за хубавия стих!
  • По-добре далтонист, отколкото черноглед...
    Винаги замисляш, Ники!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...