Сърцето ми е като тъпан
и бие с ритъма на този свят.
Не спя обаче като къпан,
защото липсва в мен конкретен цвят.
А липсващият цвят е розов
и няма го във моя каталог.
И страшното ми е известно:
не се намира негов аналог.
Че този свят е на живота -
на сладката и хубава страна.
Това е сякаш равносилно
да имаш - мисля - хубава жена.
Ах, този розов цвят в живота!
Ах, този търсен цвят желан!
Със таз магия да живееш
живота сякаш е събран на длан.
Животът - всъщност - розовее...
Не съм все още тъжен песимист,
но следвайки живота цветен,
дано не се окажа далтонист.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави от мен и спорен ден!