Миг напълно случаен,
а в него ти.
Празник безкраен,
от щастие реки.
Животът предлага ни
слънчеви дни.
Съдбата налага ни
да бъдем добри.
Пътища водят ни
към любовта.
Сърцата копнеят
за пролетта.
Души прегръщат се
в розов екстаз.
Стъпки завръщат се
някъде в нас.
Очите търсят се
като светлина.
Къде е смисъла,
освен в любовта.
© Васил Георгиев Всички права запазени