Миг напълно случаен,
а в него ти.
Празник безкраен,
от щастие реки.
Животът предлага ни
слънчеви дни.
Съдбата налага ни
да бъдем добри.
Пътища водят ни
към любовта.
Сърцата копнеят
за пролетта.
Души прегръщат се
в розов екстаз.
Стъпки завръщат се
някъде в нас.
Очите търсят се
като светлина.
Къде е смисъла,
освен в любовта.
© Васил Георгиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
