В сезона на топлия вятър
вишни се смеят
с розови сълзи,
а те
земята с целувка срещат
и щастливи
върху гръдта й притихват.
Този звук
ми напомня за теб –
тъй галещ,
ефирен,
изпълнен с кадифена нега.
Ще те обичам,
докато изпадна в забрава,
но дали
и след това
любовта не остава…
© Ласка Александрова Всички права запазени