11.07.2010 г., 11:44

Розовият плик

507 0 0

             Розовият плик

 

В розов плик облякъл си душата си

и подпечатал си с целувка.

Розов плик без марка и без надписи,

а писмото - без преструвка.

 

Обичал си ме, пишеш, истински.

Аз била съм първата любов.

Ала любовта ей тъй отишла си

и ето го последното писмо.

 

Надяваш се приятели да си останем.

Да, бе, да - ама във друг живот.

Това писмо със ароматно бездихание

остави във душата ми клеймо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джорджиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...