Розовият плик
В розов плик облякъл си душата си
и подпечатал си с целувка.
Розов плик без марка и без надписи,
а писмото - без преструвка.
Обичал си ме, пишеш, истински.
Аз била съм първата любов.
Ала любовта ей тъй отишла си
и ето го последното писмо.
Надяваш се приятели да си останем.
Да, бе, да - ама във друг живот.
Това писмо със ароматно бездихание
остави във душата ми клеймо.
© Джорджиана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
