21.04.2021 г., 6:47

Розово измерение

526 0 4

 

Ако извадиш от мене сърцето

Ако прогониш тъгата...

и на вяртърът заповядаш,

да я отвее далече, високо...

Аko изтриеш,

всичките мои спомени...

Тежките, тъжните...

непоносимите спомени...

Ако даже... моите сънища,

успееш някак си да преровиш...

Да оставиш...

само красивите...

Дали ще се върна в щастливото,

във прекрасното време,

където всичко беше невинно

и в розово...

и аз все още, в сърчицето...

имах си пламъче...

и имах усмивка...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

02/01/2021

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...