18.04.2010 г., 15:27

Розово опиянение

1.8K 0 11

Душата ми е в розово опиянение

и чувам музика от цъфналите вишни...

Потъвам в нежно, меланхолно забвение

и политам сред цветовете им пищни.

 

Уханието им ефирно и летливо

е като жизнено дихание красиво,

но толкоз мимолетно и необозримо,

отлита и изчезва като птица.

 

Душата ми е тъй крехка, но обича,

дали сама не се обрича на страдание?

А това неземно вишнево създание

оставя само спомени за изпитание...

 

Но любовта е като вишнев цвят красива

и нежна, розова, игрива

и, дори душата да убива,

един миг вишнево страдание

не струва колкото цяло състояние!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...