Розово опиянение
Душата ми е в розово опиянение
и чувам музика от цъфналите вишни...
Потъвам в нежно, меланхолно забвение
и политам сред цветовете им пищни.
Уханието им ефирно и летливо
е като жизнено дихание красиво,
но толкоз мимолетно и необозримо,
отлита и изчезва като птица.
Душата ми е тъй крехка, но обича,
дали сама не се обрича на страдание?
А това неземно вишнево създание
оставя само спомени за изпитание...
Но любовта е като вишнев цвят красива
и нежна, розова, игрива
и, дори душата да убива,
един миг вишнево страдание
не струва колкото цяло състояние!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вангелова Всички права запазени
хубав ден на всички!
