Рудници
Рудници
Рудници.
Рудници.
Рудници...
Лудница!
Докога ще се лутам из вас.
Още скита
душата ми-блудница...
в лабиринт
от миражи и страст.
В много жили
със кварц златоносен копах.
Самородно сребро
даже ял съм.
Сам не знам колко пъти
умирах от страх
при недостига на пространство.
След внезапния пукот
на свода над теб,
не косата - душата ти щръква.
И се молиш (на кой ли),
днес дано да не е
твоя ден.
Отреден да се мръкне.
Оживявах естествено.
Нямаше как.
Много работа имаше още.
И привикнал най-сетне
с противния мрак,
влизах в рудника,
като във кошер.
Но не влизах да внасям.
Изнасях от там.
Вземах толкова,
колкото можех.
Не за мен. А за вас.
Дълг ми бе да ви дам
от подземните дарове божи.
Може би затова
днес се чувствам богат
в лабиринта от спомени скъпи.
Тоя руднично-луднично-пещерен свят
не понася родени в калъпи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
