20.11.2008 г., 0:51

Руини

638 0 1
Сред душевните руини
лежи тъмна любовта,
оплискана със кърви -
разкъсана и обезчестена
в блудства и разгул!

Покварите нетленни
разяждат тленната ми плът
и възнасят се над пепелта,
удържали кървава победа
над надеждата и любовта.

Не остана ни капчица любов!
Разлята цяла в пустошта е.
Попи сред кървите безкрайни
на трупове безчет, незнайни.
Незнайна днес със тях и тя е!

Покварата дъхне от плътта!
Злобата блесне във очите!
Лудост във вените тупти!
Кръвта ми черна
Смърт вещае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....