20 nov 2008, 0:51

Руини

  Poesía » Otra
642 0 1
Сред душевните руини
лежи тъмна любовта,
оплискана със кърви -
разкъсана и обезчестена
в блудства и разгул!

Покварите нетленни
разяждат тленната ми плът
и възнасят се над пепелта,
удържали кървава победа
над надеждата и любовта.

Не остана ни капчица любов!
Разлята цяла в пустошта е.
Попи сред кървите безкрайни
на трупове безчет, незнайни.
Незнайна днес със тях и тя е!

Покварата дъхне от плътта!
Злобата блесне във очите!
Лудост във вените тупти!
Кръвта ми черна
Смърт вещае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...