Nov 20, 2008, 12:51 AM

Руини

  Poetry » Other
637 0 1
Сред душевните руини
лежи тъмна любовта,
оплискана със кърви -
разкъсана и обезчестена
в блудства и разгул!

Покварите нетленни
разяждат тленната ми плът
и възнасят се над пепелта,
удържали кървава победа
над надеждата и любовта.

Не остана ни капчица любов!
Разлята цяла в пустошта е.
Попи сред кървите безкрайни
на трупове безчет, незнайни.
Незнайна днес със тях и тя е!

Покварата дъхне от плътта!
Злобата блесне във очите!
Лудост във вените тупти!
Кръвта ми черна
Смърт вещае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...