Nov 20, 2008, 12:51 AM

Руини

  Poetry » Other
640 0 1
Сред душевните руини
лежи тъмна любовта,
оплискана със кърви -
разкъсана и обезчестена
в блудства и разгул!

Покварите нетленни
разяждат тленната ми плът
и възнасят се над пепелта,
удържали кървава победа
над надеждата и любовта.

Не остана ни капчица любов!
Разлята цяла в пустошта е.
Попи сред кървите безкрайни
на трупове безчет, незнайни.
Незнайна днес със тях и тя е!

Покварата дъхне от плътта!
Злобата блесне във очите!
Лудост във вените тупти!
Кръвта ми черна
Смърт вещае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...