Руини
Гръм, грохот, ... страх и ужас!
Вратите адски сякаш се отварят,
безпомощно небето гледа
и слънцето раздира въздуха със блясък.
Стените затреперват и рухват с трясък.
Огромният купол наклонен полита
надолу в страшната бездна на мрака.
В облаци прашни и димни кълба
Кръстът Господен лежи във прахта
и тъжно блести сред руините златото.
Човешката тълпа стои безмълвна,
треперещи ръце жените кършат,
сълзи браздят набръчкани лица.
Пред храма коленичила старица
сипе пепел върху бялата коса.
Отеква страшно грохотът в душите,
очите жално гледат към небето.
Сърцата търсят прошка и ридаят,
жаждат милост, що не заслужават.
Ще бъде ли простен грехът - не знаят.
В останките на храма, изтръпнал,
от болка сгърчен, скелетът стърчи.
В свещена прах олтарът е потънал.
Наоколо икони и библейски стенописи
лежат – присъда над греха човешки.
Разрухата в душите по-голяма е.
Осакатени, ще блуждаят те столетия,
докато дойдат пак дни съзидателни,
кога сърца от радост ще преливат
пред храма нов от вярата издигнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Марулевска Всички права запазени