Руини

Гръм, грохот, ... страх и ужас!

Вратите адски сякаш се отварят,

безпомощно небето гледа

и слънцето раздира въздуха със блясък.

Стените затреперват и рухват с трясък.

Огромният купол наклонен полита

надолу в страшната бездна на мрака.

В облаци прашни и димни кълба

Кръстът Господен лежи във прахта

и тъжно блести сред руините златото.

Човешката тълпа стои безмълвна,

треперещи ръце жените кършат,

сълзи браздят набръчкани лица.

Пред храма коленичила старица

сипе пепел върху бялата коса.

Отеква страшно грохотът в душите,

очите жално гледат към небето.

Сърцата търсят прошка и ридаят,

жаждат милост, що не заслужават.

Ще бъде ли простен грехът - не знаят.

В останките на храма, изтръпнал,

от болка сгърчен, скелетът стърчи.

В свещена прах олтарът е потънал.

Наоколо икони и библейски стенописи

лежат – присъда над греха човешки.

Разрухата в душите по-голяма е.

Осакатени, ще блуждаят те столетия,

докато дойдат пак дни съзидателни,

кога сърца от радост ще преливат

пред храма нов от вярата издигнат.