Румантика
«Кък искам у вудъта чиста,
ей тъй на, крак да си накисна…»
/низнайна селска пуитеса/
Ду извур чист на ина пуляна,
ей тъй на, спрях са запъхтяна,
биля душъта ми излези,
чи бърза ф извура да влези.
Раздянах риза, фусти и галош,
ниту ни са угледах за кудош,
и гола, къкту майка ма й рудила,
у извур съм са, сестро, путупила.
И гату моя стан сай пуявявал,
из дракити са й момък притаявал,
биля видял ми бюста, ем учити,
бедрата, кат на бай Миал асмити.
Видял дубре и задната ми час,
кугат утгънах фустити си ас,
и гледката му тъй на, са сабрала,
дукат кът самудива съм са вяла.
Ни са стърпя - путури, чи и риза,
саблечи бързу ф извура да влиза,
и къкту у вудъ студена тръпна,
ни сварих барем, ептен да са дръпна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
