Русалка
Очаквам те да дойдеш на брега
във чудна лятна вечер, там, където
под погледа на пълната луна
прегръщат се скалите със морето.
Ще седнеш върху топлата земя,
сърцата ни без думи ще се слеят,
ще хвана нежно твоята ръка,
вълшебна песен тихо ще запея.
Над нас в небето хиляди звезди
една след друга ярко ще изгряват.
Ще шепнат в ритъм сините вълни,
сестриците-русалки ще припяват.
Ще спре да ни послуша морски бриз,
а после неусетно ще отмине.
А аз за спомен, или от каприз
до теб ще сложа наниз раковини.
Накрая още миг ще поседя,
мечтаейки наум, че те целувам.
А после ще ти махна със ръка,
със другите русалки ще отплувам.
И даже като сняг да се стопя,
сред морските вълни да се изгубя,
под дирята на падаща звезда
във мен ще пожелая да се влюбиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
