Русалки
Игриво-белите вълни целуват
зелената, прохладна морска гръд,
събудени от вятъра, палуват -
покоя на Нептун така рушат.
Русалки-щерки плуват и ефирни
взор отправили са, като във игра,
флиртуват и за татко си нехаят...
бленуват за моряче, „загоряло" от брега..
Те срамежливо го подканят с песни
заедно в прохлада да се потопят.
Живот предлагат - много лесен,
с тях гмурне ли се в бялата вълна.
И омагьосан, момъкът се чуди, мае
най-принцесата от тях да избере...
и дали си заслужава да поеме риска -
морски зет на ласки да се отдаде?
Но повеля бащина ако прекрачи
и с повече русалки ако се възнагради,
Нептун ще го промуши със тризъбеца -
за смях ще стане в цялото море.
Умува момъкът, все тъй подвластен,
очарован от морска им красота.
Но сам поставя риска на везните -
да се мре - не заслужава май това.
Че слаб е „ангелът" му - той си знае
и няма смисъл от русалчени игри,
защото... на сушата любимата го чака
и само ТЯ с Любов ще го дари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
неразбран проблем е сгрешеният раздел, то аз се извинявам! 
