17.09.2017 г., 21:20  

Руска църква

593 1 8

     (Православна църква Св.Василий Велики)

                                  Болония

 

           Неделя в старата Болония,

           градът след нощен празник спи.

           На улица със сводове покрита,

           вековен храм отворил е врати.

 

           Той кули няма, до небе стени,

           ни златна утвар за безброй пари.

           Пред неговите двери от зори

           редят се тихо руските жени.

 

           Дошли далеч от равната земя,

           оставили семейство и деца.

           Стоят сега под дървена врата

           на родна църква в чуждата страна.

 

           Надежда светла топли им сърцата,

           забрадка слагат, палят свещ.

           С молитви чисти към Небето,

           измолват прошка, чакат вест.

 

           Подема хорът тяхната молитва

           и сам Свети Василий сякаш слиза.

           Присяда тихо, а сетне литва

           на своите деца понел молбите.

 

           Насреща Богородицата Руска

           разперила ръце ги благославя.

           И мир в душите им разпръсква,

           за миг почувствали се у дома.

 

           Неделя в старата Болония,

           Италия дълбоко още спи.

           На улица със сводове покрита,

           във храма руска реч кънти.

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...