17 sept 2017, 21:20  

Руска църква

  Poesía
595 1 8

     (Православна църква Св.Василий Велики)

                                  Болония

 

           Неделя в старата Болония,

           градът след нощен празник спи.

           На улица със сводове покрита,

           вековен храм отворил е врати.

 

           Той кули няма, до небе стени,

           ни златна утвар за безброй пари.

           Пред неговите двери от зори

           редят се тихо руските жени.

 

           Дошли далеч от равната земя,

           оставили семейство и деца.

           Стоят сега под дървена врата

           на родна църква в чуждата страна.

 

           Надежда светла топли им сърцата,

           забрадка слагат, палят свещ.

           С молитви чисти към Небето,

           измолват прошка, чакат вест.

 

           Подема хорът тяхната молитва

           и сам Свети Василий сякаш слиза.

           Присяда тихо, а сетне литва

           на своите деца понел молбите.

 

           Насреща Богородицата Руска

           разперила ръце ги благославя.

           И мир в душите им разпръсква,

           за миг почувствали се у дома.

 

           Неделя в старата Болония,

           Италия дълбоко още спи.

           На улица със сводове покрита,

           във храма руска реч кънти.

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...