21.03.2007 г., 21:44

Руска рулетка

594 0 1
        Руска рулетка
 
 
 1. Цък и нищо.
 Спусък, натиснат без време
 и време, застинало в нищо.
 Излетя от цевта невидим куршума
 право към мойто сърце,
 но това май беше някаква дума
 изстреляна от любимо лице.
 
 2. Сякаш извикан на бис,
 барабанът спря своя пирует
 и като на статуя от гипс
 счупи със звън мойто сърце,
 сякаш един човек
 света искаше от мен да отърве.
 
 3-ти път удари петлето
 точно там, където
 преди малко мина патрон
 и долових някакъв стон.
 Погледнах в лицето срещу мен
 и останах невидимо запленен
 от едни очи и някаква топлина,
 но в тях празна душа и студенина.
 
 4. Четири и... барабанът се върти.
 О, спри моля те, спри...
 Не искам повече да се върти
 но... бе просто глас в тъмнина
 и никъде няма стена,
 зад която да скрия мен или мойта душа,
 или на сърцето ми капките от кръвта.
 
 5. Пак всичко ще е наред,
 спокоен съм и знам -
 цевта празна пак ще е за мен
 и пак ще прати ми билет
 за болка в поредния ден.
 
 6. Шест попадения в целта
 и нито едно в моята душа.
 Дори не виждам барабана,
 а нямам и никаква рана...
 Шест парчета от мойто сърце.
 Шест чувства, подарени на парче...
 
 7. Какво щастливо число.
 Завъртане, звук на пружина.
 И изстрел - за мойта душа.
 Сърцето ми отдавна замина...
 Нима не разбрахте това!
 А куршума за мойта душа е,
 защото нямам сърце
 и няма как да ридая
 за нещо отдавна отнето от мен...
 
 18.03.2007   06:50 ч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересен и вълнуващ стих защо никой не го е оценил или поне да остави мнение!!!
    Е аз ще го направя първа дано имам последователи!!!
    Поздрави и браво

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...