1. Цък и нищо. Спусък, натиснат без време и време, застинало в нищо. Излетя от цевта невидим куршума право към мойто сърце, но това май беше някаква дума изстреляна от любимо лице.
2. Сякаш извикан на бис, барабанът спря своя пирует и като на статуя от гипс счупи със звън мойто сърце, сякаш един човек света искаше от мен да отърве.
3-ти път удари петлето точно там, където преди малко мина патрон и долових някакъв стон. Погледнах в лицето срещу мен и останах невидимо запленен от едни очи и някаква топлина, но в тях празна душа и студенина.
4. Четири и... барабанът се върти. О, спри моля те, спри... Не искам повече да се върти но... бе просто глас в тъмнина и никъде няма стена, зад която да скрия мен или мойта душа, или на сърцето ми капките от кръвта.
5. Пак всичко ще е наред, спокоен съм и знам - цевта празна пак ще е за мен и пак ще прати ми билет за болка в поредния ден.
6. Шест попадения в целта и нито едно в моята душа. Дори не виждам барабана, а нямам и никаква рана... Шест парчета от мойто сърце. Шест чувства, подарени на парче...
7. Какво щастливо число. Завъртане, звук на пружина. И изстрел - за мойта душа. Сърцето ми отдавна замина... Нима не разбрахте това! А куршума за мойта душа е, защото нямам сърце и няма как да ридая за нещо отдавна отнето от мен...
Много интересен и вълнуващ стих защо никой не го е оценил или поне да остави мнение!!!
Е аз ще го направя първа дано имам последователи!!!
Поздрави и браво
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Е аз ще го направя първа дано имам последователи!!!
Поздрави и браво