21 mar 2007, 21:44

Руска рулетка

  Poesía
595 0 1
        Руска рулетка
 
 
 1. Цък и нищо.
 Спусък, натиснат без време
 и време, застинало в нищо.
 Излетя от цевта невидим куршума
 право към мойто сърце,
 но това май беше някаква дума
 изстреляна от любимо лице.
 
 2. Сякаш извикан на бис,
 барабанът спря своя пирует
 и като на статуя от гипс
 счупи със звън мойто сърце,
 сякаш един човек
 света искаше от мен да отърве.
 
 3-ти път удари петлето
 точно там, където
 преди малко мина патрон
 и долових някакъв стон.
 Погледнах в лицето срещу мен
 и останах невидимо запленен
 от едни очи и някаква топлина,
 но в тях празна душа и студенина.
 
 4. Четири и... барабанът се върти.
 О, спри моля те, спри...
 Не искам повече да се върти
 но... бе просто глас в тъмнина
 и никъде няма стена,
 зад която да скрия мен или мойта душа,
 или на сърцето ми капките от кръвта.
 
 5. Пак всичко ще е наред,
 спокоен съм и знам -
 цевта празна пак ще е за мен
 и пак ще прати ми билет
 за болка в поредния ден.
 
 6. Шест попадения в целта
 и нито едно в моята душа.
 Дори не виждам барабана,
 а нямам и никаква рана...
 Шест парчета от мойто сърце.
 Шест чувства, подарени на парче...
 
 7. Какво щастливо число.
 Завъртане, звук на пружина.
 И изстрел - за мойта душа.
 Сърцето ми отдавна замина...
 Нима не разбрахте това!
 А куршума за мойта душа е,
 защото нямам сърце
 и няма как да ридая
 за нещо отдавна отнето от мен...
 
 18.03.2007   06:50 ч

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересен и вълнуващ стих защо никой не го е оценил или поне да остави мнение!!!
    Е аз ще го направя първа дано имам последователи!!!
    Поздрави и браво

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...