“Господи колко си хубава!”
“Ще видиш ти, ще видиш...”
“... колко са хубави ръцете ти...”
две бели лиани,
усукали
мечтите ни
ваятелни.

“И нозете ти колко са хубави”.
“... чу ли звънливия им смях...”
Господи, потъвам в тях,
във лунния прах
на мидите
потъвам, Господи,
спаси мен, Оазиса!
“...колко си ти пясъчна...”
(Господи, нали не е грях
да потънем във статуса).


“... след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава...”
“Качи се с мен по стълбите извити...”
ми казваш,
ще дойдеш някой ден
и ще се търкулнеш
нагоре
само нагоре
нагоре
където чака ангелът,
за да се впиеш
във небесата негови
изпúти.
“Как искам да те задържа завинаги...”
Отбий се в мен, във моите мигове
аз чакам те,
“... не се щади – обичай ме!”
“...ще завъртим света като рулетка”
“Косите ти са електричество...”,
което
завърта ме,
завъртаме се в танца на маори,
което
завихря ме,
завихряме се – като неутрони.
“Господи, колко си истинска!”

После...

Руска рулетка.
Изстрел.
Някой.

Господи!