Ръбове
Вятърът играе
с обеците ми
и на пръсти покрива
обхождам.
А градът е
мелодраматичен:
гледката е толкова
банална.
Сигурно десетки
са я виждали
тук - от този ръб
и този ъгъл...
... миг преди да полетят
към нищото.
Двадесет етажа
по-надолу
се развяват
полицейски ленти;
някаква жена
от новините
декламира мойта
биография.
Разни произволни
непознати
кряскат хаотично
да не скачам.
А мене ми се
искаше
единствено
да знам, че нямам
корени в асфалта -
на ръба качих се
само да почувствам
вятър как играе
с обеците ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есен Всички права запазени
Много хубаво!
