morwen (Есен)
13 5
Mar 5, 2013, 9:24 PM

Ръбове 

  Poetry » White poetry
725 0 5

 

Вятърът играе

с обеците ми

и на пръсти покрива

обхождам.

А градът е

мелодраматичен:

гледката е толкова

банална.

Сигурно десетки

са я виждали

тук - от този ръб

и този ъгъл...

... миг преди да полетят

към нищото.

Двадесет етажа

по-надолу

се развяват

полицейски ленти;

някаква жена

от новините

декламира мойта

биография.

Разни произволни

непознати

кряскат хаотично

да не скачам.

А мене ми се

искаше

единствено

да знам, че нямам

корени в асфалта -

на ръба качих се

само да почувствам

вятър как играе

с обеците ми.

 

 

© Есен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??