1.07.2025 г., 19:24

Ръце

214 0 0

Ръцете ми поглъщат
допира от кожата ти
и прокарват пръсти през мускулите ти.

И винаги е смешно, когато
прокарвам нокти по ръцете ти
и теб започва да те гъделичка
и ми докосваш дланта в знак да спра.

А аз започвам да си мисля
как един ден ръцете ми
ще спрат да се движат завинаги
и Смъртта ще ги изстуди.

Ръцете и пръстите, с които
галя лицето и брадата ти, ще
замръзнат и не ще помръднат повече.
Ще заспят и ще се сбръчкат
вероятно в ковчег под земята
макар да не искам да бъда погребана.

И си представи как по върха на пръстите ми
ще бъде запомнен отпечатъкът от твоята кожа
и ароматът на твоя парфюм.

А ръцете ми ще спят дълбоко,
само ще сънуват,
в клетките ми ще бъде закодирано усещането за теб
и Смъртта ще му се наслаждава.
Ще вдига дланта ми да подуши парфюма ти
и ще се смее доволно, че само тя е вечна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...