Ръка за прошка
873
0
0
РЪКА ЗА ПРОШКА
Отдавна не следя ударите при аритмия.
Все някога някой от тях ще е последния.
Дълго време душата се бори за амнистия
на сърцето заключено в карцера – ледния.
Крилете му изгубиха перцата си за летене.
Зениците се отказаха от слънчевия блясък.
Тялото – изсъхнала върба, от вятъра стене.
А мислите се сипят – последна шепа пясък.
Не мога вече с нея мост към вас да построя.
Разстояния – големи, невъзможно далечни
отдавна... като дълбоки вълнения, ни делят.
Ръка за прошка протягам... за дългата си вечност...
03 09 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
