3.09.2019 г., 22:46 ч.

Ръка за прошка 

  Поезия » Друга
519 0 0

РЪКА ЗА ПРОШКА

 

Отдавна не следя ударите при аритмия.
Все някога някой от тях ще е последния.
Дълго време душата се бори за амнистия
на сърцето заключено в карцера – ледния.

 

Крилете му изгубиха перцата си за летене.
Зениците се отказаха от слънчевия блясък.
Тялото – изсъхнала върба, от вятъра стене.
А мислите се сипят – последна шепа пясък.

 

Не мога вече с нея мост към вас да построя.
Разстояния – големи, невъзможно далечни
отдавна... като дълбоки вълнения, ни делят.
Ръка за прошка протягам... за дългата си вечност...

 

03 09 2017

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??