26.08.2011 г., 22:41

Ръката на твореца

916 0 2

Ръката на Твореца

Една Невидима ръка из въздуха рисува
без четка, палитра и бой.
Духът Божий с Бог Син и Бог Отец общува,
рече Бог: "Нарисувай на света очи!"

Рисува умело и изящно,
земята бе покрита в тъмнина,
духът Господен беше над водата
и каза Бог: "Да бъде светлина!"

Нарисува Небесния простор,
там, долу морета, океани...
прекрасен свод над този кръгозор
и планини като горди великани.

В зелено обагри крехката трева,
дърво, което дава плод и семе,
дочух глас от Божествени слова:
”От тях храната да се вземе!”

С огнен жар рисува слънцето, луната
и блестеше всичко в позлата,
до безброй блещукаха звездите,
като мънисти светеха лъчите.

А там, в онзи прекрасен свод небесен,
разнесе се от птиците красива песен:
„Могъщ е Бог, Творец и Вседържател,
над всичко земно, живо е Създател!”

Нарисува в морета... океани, риби и акули,
изобилни множества влечуги,
хищници и диви зверове,
за всичко Бог промислил бе.

Рече Бог: Над това неземно удивление,
липсва само още едно творение...
 нарисува човека от кал с толкова старание
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание.

Но видя човека защо ли беше сам!
Тъжеше много за другар Адам.
Приспа го Бог и от реброто му извая Ева,
 до днес мъжът почита свойта Дева.

След тежък грях и тежко изпитание
изпитаха те болка и страдание,
Бог посочи кръста на Христос
да прибягнат към Спасителния мост.

И нарисува Бог трептящо... обичащо сърце,
грехът на този свят да събере,
защото Бог за жертва е готов,
на всеки спрял да подари ЛЮБОВ.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аби Даби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението,приемам всякакви съвети,не съм професионалист.
    Къде поточно не ти хареса?
  • ...защото Бог за жертва е готов,
    на всеки спрял да подари ЛЮБОВ.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...