Aug 26, 2011, 10:41 PM

Ръката на твореца

  Poetry
914 0 2

Ръката на Твореца

Една Невидима ръка из въздуха рисува
без четка, палитра и бой.
Духът Божий с Бог Син и Бог Отец общува,
рече Бог: "Нарисувай на света очи!"

Рисува умело и изящно,
земята бе покрита в тъмнина,
духът Господен беше над водата
и каза Бог: "Да бъде светлина!"

Нарисува Небесния простор,
там, долу морета, океани...
прекрасен свод над този кръгозор
и планини като горди великани.

В зелено обагри крехката трева,
дърво, което дава плод и семе,
дочух глас от Божествени слова:
”От тях храната да се вземе!”

С огнен жар рисува слънцето, луната
и блестеше всичко в позлата,
до безброй блещукаха звездите,
като мънисти светеха лъчите.

А там, в онзи прекрасен свод небесен,
разнесе се от птиците красива песен:
„Могъщ е Бог, Творец и Вседържател,
над всичко земно, живо е Създател!”

Нарисува в морета... океани, риби и акули,
изобилни множества влечуги,
хищници и диви зверове,
за всичко Бог промислил бе.

Рече Бог: Над това неземно удивление,
липсва само още едно творение...
 нарисува човека от кал с толкова старание
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание.

Но видя човека защо ли беше сам!
Тъжеше много за другар Адам.
Приспа го Бог и от реброто му извая Ева,
 до днес мъжът почита свойта Дева.

След тежък грях и тежко изпитание
изпитаха те болка и страдание,
Бог посочи кръста на Христос
да прибягнат към Спасителния мост.

И нарисува Бог трептящо... обичащо сърце,
грехът на този свят да събере,
защото Бог за жертва е готов,
на всеки спрял да подари ЛЮБОВ.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аби Даби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мнението,приемам всякакви съвети,не съм професионалист.
    Къде поточно не ти хареса?
  • ...защото Бог за жертва е готов,
    на всеки спрял да подари ЛЮБОВ.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...