Ръкавица
Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам
върху служебния си фрак.
И слагам по една усмивка -
за брат, приятел или враг.
И мамен, ала неизмамен,
под оскърбена синева,
не пея химн под чуждо знаме,
ни чужда нивица плевя.
Разпявам своята тревога,
приспивам болката си все,
които аз ако не мога,
виж: времето ще понесе.
В съня ви къс, ако се мерна,
понеже всичко ви простих,
наместо ръкавица черна,
ще хвърля дръзко този стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
