Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
28.07.2012 г., 2:25 ч.

Ръкавица 

  Поезия » Философска
1026 0 18

Каквото и да ми припишeте:

предателство, несторен грях,

отгатнал мислите ви миши,

не хвърлям корен дълго в тях.

 

Като лекета ги отмивам

върху служебния си фрак.

И слагам по една усмивка - 

за брат, приятел или враг.

 

И мамен, ала неизмамен,

под оскърбена синева,

не пея химн под чуждо знаме,

ни чужда нивица плевя.

 

Разпявам своята тревога,

приспивам болката си все,

които аз ако не мога,

виж: времето ще понесе.

 

В съня ви къс, ако се мерна,

понеже всичко ви простих,

наместо ръкавица черна,

ще хвърля дръзко този стих!

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна и горда позиция!Бъди себе си ....
  • Какво ли те е провокирало да напишеш този стих? Никой от нас не е съвършен, важното е да продължаваме напред, загърбвайки дребното и незначителното и съхранявайки доброто в себе си. Много е кратък животът, за да постъпваме другояче.
  • !!!
  • !!!*
  • "...Разпявам своята тревога,
    приспивам болката си все..."
    Уникално! Изключително много ми хареса!
  • Благодаря ви:

    shumkd (Кадир Демир
    galina67 (Галина
    elenasim1 (Ел Ка)
    Melany71 (Светлана
    a-Seed-from-Space (Ема Козарева
    Довереница (Дочка Василева)
    liliv (Лилия Велчева
    mili_bg (Милена Христова
    silvina84 (Силвия Йорданова
    poeta (Илко Илиев
    kampanula (Татяна)
    zelenvik (Виктор Кръстев)
    Rali23 (Ралица )
    voda (Елица Ангелова)
  • Много хубаво стихотворение!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • ........
  • Ти си над всички низки страсти приятелю, а няма сила която да отвърне на твоята хвърлена ръкавица!
  • Изключително силно!!!

    Болката се усеща страшно и на улучен музикален фон.

    Монументална осанка!
  • Нагарча някак си обидата
    и думите подрежда във закана
    да изкове словесната рапира
    и във съня да я размахва само.
    Заради чест, заради слава
    заради удари в гърба
    голямото сърце прощава,
    но моливът твори тъга...
  • "И мамен,ала неизмамен,
    под оскърбена синева,
    не пея химн под чуждо знаме,
    ни чужда нивица плевя."
    Бъди! Не се променяй!
    Прекрасен стих - силен и точен
    като изстрел!
    Прегръщам те, с възхита и обич, земляче!
  • !!!.....
  • С усмивка, прошка и прекрасен стих. Харесах. Поздрави!
  • мамен, ала неизмамен,
    под оскърбени небеса,
    ...
    ! Благодаря
  • Изключително силен стих!
  • Родено от болка, над която се извисяваш,Ивайло!
    И знам, че е излято на един дъх.
    Особено ме впечатли здравата логика между думи, мисли и куплети.
    Много държа на това и възторжено те приветствам, ИВ!

    ...А този стих е хвърлен камък
    сред блатото. И няма как –
    все някой ще търпи засрамен
    вонящи пръски рядка кал...

    Горда е позицията ти, Благороднико. И завидна е нравствената ти сила.
    Прекланям се отново!
Предложения
: ??:??