Ръкавица
Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам
върху служебния си фрак.
И слагам по една усмивка -
за брат, приятел или враг.
И мамен, ала неизмамен,
под оскърбена синева,
не пея химн под чуждо знаме,
ни чужда нивица плевя.
Разпявам своята тревога,
приспивам болката си все,
които аз ако не мога,
виж: времето ще понесе.
В съня ви къс, ако се мерна,
понеже всичко ви простих,
наместо ръкавица черна,
ще хвърля дръзко този стих!
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
